И когато приключи тринощното бдение
И умора прекърши лилейна снага
Час безумен настава за черни падения
Че потърсва забрава надвластна тъга

Снела скъпия пояс на румена девственост
Тя пристъпя несвоя, с безтрепетен взор

Из чертога заспал и нелепо тържествена
Слиза в мрачните зали на мрачен позор

Тя жаднее - и в мрака
Под сводове каменни
Дето властно я чака препълнен потир
Гръд обнажила, броди
И в пориви пламенни
Рой презрени нероди привиква на пир

Като мухи зловонни
Над блатните пясъци
Из притулни притони стълпяват се те
Кръвно вино подклажда
Нестройните крясъци
И греховната жажда неспирно расте

Утолено догаря тринощно страдание
Че прегръдки разтваря тя с огнена лъст
През очите й греят тревожни сияния
Но ликува над нея наситена Мъст
В очите утренни лъчи горят
Не ги смущава страх от тъмни срещи
Че пред сдружената им сила мрат
На гнет и мъка сенките зловещи

Намериха те търсения брод
Видяха бряг във пурпурна позлата
О, светла вяра в новия живот
Как сгряваш и повдигаш ти сърцата

И там, на тоя бряг пустинен
От вечните води и милван, и терзан
На вярна стража спрян
Един чертог старинен
Един чертог зловещ
Виши безгласен стан

В градините, мечта несмела замечтани
Трепти на страх и скръб отровната роса
И в мъртвата вода
На мъртвите фонтани
Оглеждат своя сън безсънни дървеса

До нови срещи
До нови срещи
До нови срещи
До нови срещи