Нямаме спомен от онези дни
С белия мрамор
И дъхът син
Само безброй птици
Летят в нас
И ни понасят към дома

В дома е сянка
В дома е тихо

Стените зъзнат въздухът впит
В Огромен купол от черен дим
Ръцете сухи, очите зли
Пак в дома сме, в дома сме ние

В дома сме сенки
В дома не спим
В дома сме ние
И сме сами

Кой месец не е подходящ за умиране?
Би ми казал да е топло
За да не се налага да мислиш за работа
Или други негативни дейности
А как би противоречал на безвремието
На Август, в чийто всеки ден можеш да изживееш
Стотици животи, с начало, спускане и край
Всички сезони в един, няколко чистилища
И най-вече морето, плътно с душите на вече отишлите си

Сетих се и за септември, любимият ми месец
Когато всичко тръгва и краят изглежда далече
Но септември също има недели и там хора остават завинаги
Завити в бяло, взето от чуждите дрехи