По наще черни градини
Ходят само безлюдни деца
С усмивки през зъби
И красиви дела
Аз там се лея по дългите
Прекрасни алеи
С аромати на зима
И студени тела
В тази тъмна утроба
Всичко тежи
Тихо навел съм глава

Аз съм тих

Живея в кухините между две стени
Не чувам стенания и чужди болки
Само образи се вливат през мене
И тихо ми крещят
Погледни ме, не отвръщай очи
Погледни ме и с мене бъди

Познати ръце ме докосват
Изписват речта ми със скръб
Желая за миг да ме няма
И с мене да свърши светът

В тая стая безлюдна
Не можеш обърна гръб

Без мен, без мен
По-добре
Без мен, без мен

Вия от глад,
Със сълзи на очи
Натрошени от мисли стъкла
С тях краката ми са опити
И всеки поглед е всичко
Което имам да дам
Вярвам че тук стоя аз
И там няма друг и там няма друг

Сам да бъдеш - така по-добре е
Нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее
И най-близкото става далечно

Всяка клетва е само измама
Всяка нежност крий удари груби
Нека никога нищичко няма
За да няма какво да се губи

В цялата върволица от страсти
Лияните на моята мисъл
С изпънат врат и клюмнала глава
Над света се надсмивам
Признавам, победа няма
И края също няма да позная
Но поне усетих
Такъв успех

Ах, какъв Успех!