През врати залостени гледам навън
Има път, гора и синкаво-сива пелена

В небето над мен
В небето над мен

Аз имах мечти - очи огледала
И в сърцето ми виеше океан
При теб достигнах страшно сам
С поглед, покрит от светлина

Младост, с мен ли си?
С мен ли си в тиха тревога?

Ръцете ми изстиват бързо
Издирам свят до болка разкривен
От него аз, аз нямам нищо
И идвам при теб, мой бог

Виждал съм как хората падат
Боядисани в цвета на скръбта
Краката им - вплетени в черни въжета
Изградени от вече мъртви идеи

Не търся избавление
Аз търся забрава

Измамна младост