От лунен вятър и болка, нощта в кълбо се е свила, ръце протягам към тебе, сълза с целувка да скрия. Една любов си отива с думи тъй безразлични... и сякаш стреляш в мене, а бяхме с тебе различни. Дори да стреляш сърцето ми, очите ти ще целувам, дори да пламне небето ни, през огъня ще те чувам... Върни се в утрото тихо, върни се с вятъра викам... Още съм твоя, още говоря с теб в съня си, милвам дъха ти... Още съм твоя, още се боря, обич моя и тревога... От лунен вятър и болка звъни в мен тишината, гласа ти вече не чувам, на силна щом се преструвам. Но кораби на съдбата надежда носят в платната, върни се в утрото тихо, върни се с вятъра викам...