Тези, при които отиваш
Не ще ти кажат думите, що чу от мене
Те не знаят моя език: те не знаят езика на обичта
Те ще напълнят със злато светилника над ложето ти
И с пъстри ветрила ще прокудят от снагата ти
Благовонния лъх на моите целувки
Те ще премаляват от звъна на твоите гривни
И ще паднат като мъртви пред сиянието на взора ти
Но никой не ще ти каже
"Ти ставаш моя песен"
Бурята на очите ти ще прегази много души
Но никой не ще ти каже думите, що чу от мене
Те не ще ти промълвят
"Ти си наш сън"
Късно е
Върви при тях

Покажи ми твои тъмни пътеки
Аз знам, че тази земя е моя душа и твоя храм

Духът ти вика ни

При чиста зора

Вярата в мен се погуби
И тъмни мъгли ползвах за лице
Душа ми на поле обесена виси
Там в равнинния храм

Отделяйки се от отъпканата пътека
Пред мен внезапно се откри искрящ небосвод
Приветстващ идването ми
Бях в изначалния си дом
Цветовете бяха ярки, но звездите повече
А като че ли всичко около мен беше живо
Наистина се бях скрил толкова дълбоко в себе си
Че предразсъдъците ми си бяха отишли
А адското в мен се бе изпарило
Нищо друго освен светлина не ехтеше в този момент
Силата и мирисът и необяснимото играеха танц пред очите
Танц, предопределен единствено от вселенското в мен
Аз вече не бях себе си
Нямаше себе си
Нямаше аз
Всичко беше едно
Красиво
Цяло
Истинско

Грехът гори в пламъка на вечността