Твоят смях отлетя. Като вещ за мен денят е сега. И защо пак съм сам? Как заслужих таз съдба, аз не знам? Как да бродя по света като нямам нищо вече? Мойта вяра в любовта, ти отнесе я далече. Огън и страст не успяхме да запалим. Болка и гняв чак до края ще ни парят. Може би ти сега също си без мене тъжна и сама. Как ще бродиш по света като нямаш нищо вече? Твойта вяра в любовта е изчезнала далече.