Нима родих се, за да страдам цял живот?
И като вятър да се лутам без път и брод!
С една въздишка да се връщам в спомена горчив,
че някога и аз съм бил щастлив,
че някога и аз съм бил щастлив,
че някога и аз съм бил щастлив!

Завинаги, завинаги остава в мене онзи спомен избелял!
Завинаги, завинаги за радостта която с теб съм изживял!
Завинаги!
Завинаги!

Завинаги!

Самотен скитник, без надежди и мечти!
Животът ми е в кървави сълзи!
Наказан кръста си чак до гроб да нося,
без капка обич да прекарам своите дни,
без капка обич да прекарам своите дни,
без капка огън да прекарам своите дни!

Завинаги, завинаги остава в мене онзи спомен избелял!
Завинаги, завинаги за радостта която с теб съм изживял!
Завинаги!
Завинаги!


Завинаги, завинаги остава в мене онзи спомен избелял!
Завинаги, завинаги за радостта която с теб съм изживял!
Завинаги!
Завинаги!

Завинаги!