Поемаме по пътища студени, безразлични.
Заспиваме без сънища край чуждите огнища.
Душите ни попарени, дървета са без листи.

Един без друг ще оцелеем, но ще живеем в самота.
Един без друг ще оживеем, но ще живеем без сърца.
Искам те, до болка, искам те. И да се правя на студен. Ти завърни се пак при мен.
Искам те, до болка, искам те. Като икона си за мен. За тебе мисля нощ и ден.

Поемаме по пътища далечни сме и близки.
Заспиваме без сънища пред чуждите огнища.

Един без друг ще оцелеем, но ще живеем в самота.
Един без друг ще оживеем, но ще живеем без сърца.

Искам те, до болка, искам те. И да се правя на студен. Ти завърни се пак при мен.
Искам те, до болка, искам те. Като икона си за мен. За тебе мисля нощ и ден.