Колко събира душата ми женска,
и нежност и думи, и скъсани струни,
и обич и ласки, и грешки, и страсти.
Ти погледни в душата ми...

Роди ме нощта, щастлива да вървя,
дари ми душа - влюбена.
Роди ме нощта, щастлива да вървя,
свободна като птица, и силно да обичам,
и във нощта щастлива да вървя,
дари ми душа - влюбена.

Колко събира, колко прелива душата зная,
че ти разбираш.
Бил си нещастен, щастлив и лъган.
Повярвай в любовта...

Роди ме нощта, щастлива да вървя,
дари ми душа - влюбена.
Роди ме нощта, щастлива да вървя,
дари ми душа - влюбена.

Има смях и прах. Има леден страх.
Има чар и гняв във една душа.
Случаен минувач, една сълза по здрач.
Вселена е душата, вселена непозната,
на живота реката... Една е любовта.

Роди ме нощта, щастлива да вървя,
дари ми душа - влюбена.
Роди ме нощта, щастлива да вървя,
свободна като птица, и силно да обичам,
и във нощта щастлива да вървя,
дари ми душа - влюбена.
Роди ме нощта, щастлива да вървя,
дари ми душа - влюбена.

Роди ме нощта, щастлива да вървя,
дари ми душа - влюбена.
Роди ме нощта, щастлива да вървя,
дари ми душа - влюбена.

И във нощта щастлива да вървя,
дари ми душа - влюбена.
Роди ме нощта, щастлива да вървя,
дари ми душа - влюбена.