Като Алкатрас, след мен ти е у вас!
И мъката по мен, държи те няма бягане.
При тебе идват, чувам най-различни.
И всичките са ти безразлични!

Как си? Май и с тази - не ти хареса.
На любовта, моя е адреса.
Всичко свърши! Не, не ме набирай!
Пред моя дом, вече не паркирай!

Спирай на места за инвалиди,
съвестта ти без да бъде е гузна...
Сляп си, щом не можеш да го видиш -
с мен какво изпусна, с мен какво изпусна!

И след мене нощите ти празни,
запълни ги с еднократни разни...
Във леглото си какво прибира,
самотата мили, не си избира!

Питаш, любовта ти, помня ли я аз.
Помня я - с лъжи, и от сълзи инсомния.
На всички казвай, че съм ненормална.
Намери ли, мило, идеална?

Как си? Май и с тази - не ти хареса.
Залипсвам ли, знаеш ми адреса.
След тебе, мили, вече никой няма.
Сарказма ми, верно ли не схвана?

Спирай на места за инвалиди,
съвестта ти без да бъде е гузна...
Сляп си, щом не можеш да го видиш -
с мен какво изпусна, с мен какво изпусна!

И след мене нощите ти празни,
запълни ги с еднократни разни...
Във леглото си какво прибира,
самотата мили, не си избира!