Проклинам моето сърце, че те обича жално,
пред мен стоиш на колене и като ангел паднал протягам двете си ръце.
И времето се спира, виновно е това сърце, че болката избира.

Mълчи виновно си сърце, че като свещ изгарям,
мълчи виновно си сърце, че грешките на любовта аз пак повтарям.
Mълчи виновно си сърце, че като свещ изгарям,
мълчи виновно си сърце, че грешките на любовта аз пак повтарям.

В очите ми топи се лед вгорчени от тревога,
отрова ли си или мед, но аз без теб не мога.
Подарък ти от мен вземи, вземи сърцето клето,
трохи от обич му дари, то цялото ще свети.

Mълчи виновно си сърце, че като свещ изгарям,
мълчи виновно си сърце, че грешките на любовта аз пак повтарям.
Mълчи виновно си сърце, че като свещ изгарям,
мълчи виновно си сърце, че грешките на любовта аз пак повтарям.

Mълчи виновно си сърце, че като свещ изгарям,
мълчи виновно си сърце, че грешките на любовта аз пак повтарям.