Нима е трудно да преглътнем с тебе гордостта,
когато любовта ни между нас стои сама?
Какво ни струва всяка болка, всеки тъжен ден?
Нима животът без надежда е за теб и мен?

Шепне вятърът в нощта: спри се!
Аз без теб не съм жена - спри се!
Със изгубена душа моля: спри се!
Мойта вяра пак върни - спри се!
Не останаха сълзи - спри се!
Две пресъхнали очи молят:
спри се, спри се, спри се, спри се!

Нима напразно с теб градихме влюбени стени,
с които любовта си от омраза да спасим?
Нима изгубих безвъзвратно малката искра,
която беше път към твоята добра душа?

Шепне вятърът в нощта: спри се!
Аз без теб не съм жена - спри се!
Със изгубена душа моля: спри се!
Мойта вяра пак върни - спри се!
Не останаха сълзи - спри се!
Две пресъхнали очи молят:
спри се, спри се, спри се, спри се!

Шепне вятърът в нощта: спри се!
Аз без теб не съм жена - спри се!
Със изгубена душа моля: спри се!
Мойта вяра пак върни - спри се!
Не останаха сълзи - спри се!
Две пресъхнали очи молят:
спри се, спри се, спри се, спри се!