Среща стена нежността и умира сега в самота, безпощадно когато ти отиваш си от мен. Моите мисли не спят и измамени устни шептят, аз обичам те и искам пак да си до мен. И любовта си... (х4) И любовта, защо поставяш вечно на везна. Мериш я там аз точно колко обич ще ти дам. Ти на везна сложи тогава двете ни сърца и премери кое с пламтежа пламък ще гори, ще гори. Уууууу... Нощем ме галят сълзи, тишината в душата в душата крещи, но напразно е, напразно аз очаквам те до мен. Чуя ли в тъмното звук вярвам аз че отново си тук, и обичам те дори до мене да не си. И любовта си ... (х4) И любовта, защо поставяш вечно на везна. Мериш я там аз точно колко обич ще ти дам. Ти на везна сложи тогава двете ни сърца и премери кое с пламтежа пламък ще гори, ще гори.