Имало едно време, преди 1001 нощи
две души, които са се свързали
без да искат, без да търсят, без да мислят.
Любов по никое време.
Помня първи поглед, помня първи ден
Исках да попитам, мислиш ли за мен
Както бе тогава, в онзи странен ден
Случи ни се за момент
Слънцето прибра си, така и не изгря
Лутах се по тъмно, но не бях сама
Стъпките ти следвах, чувах ти гласа,
Но не виждах светлина (гоним се)
Търсиш ме в чуждите сърца (гониш ме, гоня те)
Срещам те в хиляди лица
Затвори очи и брой до три
Потърси ме, оставям ти следи
Няма да бягам, ако гониш ти
Ти си! Ти си!
Колко още? Гоним, гоним се
Колко нощи? Гоним, гоним се
Колко още? Гоним, гоним се
Ти си! Ти си!
Колко безкрайни сезони търсим се в сънища
На яве ни е страх да признаем пред себе си
Цялата си страст
Крием се зад чужди бариери,
Но надничаме в спомени от утре
Отдавна гониш ме, гоня те
Безкрайно
Затвори очи и брой до три
Потърси ме, оставям ти следи
Няма да бягам, ако гониш ти
Ти си! Ти си!
Колко още? Гоним, гоним се
Колко нощи? Гоним, гоним се
Колко още? Гоним, гоним се
Ти си! Ти си!
1001 нощи говоря със звездите,
а те ми разказват минало, настояще
и бъдеще едновременно.
Огледалце, огледалце на душата
кажи ми да бягам ли още по земята
за да търся красотата в на другите лицата или
ключът се крие в тишината?
Отвори очи и брой до три
Колко нощи с тебе ще броим?
Докосни ме, ще се гоним ли?
Ти си! Ти си!
Колко още? Гоним, гоним се
Колко нощи? Гоним, гоним се
Колко още? Гоним, гоним се
Ти си! Ти си!