Чудото си стана, сякаш нощ настана, гледахме с тебе двама затъмнение. Я, го виж как чака слънцето, луната, сто години за целувка над Земята. А бре, мила, а бре, скъпа, прегърни ме! Аз съм слънце, ти луната, целуни ме! Да с целувка сладка, па макар и кратка, да ни подражава, купонът продължава. Всеки да обича, много да обича, да се люби и да пей, вино да се лей. Ето пак се смее, слънцето си грее, стана светло на Земята, на душата. Стига, вий не спете, гадже си хванете, любовта си ви правете, никога война. А бре, мила, а бре, скъпа, прегърни ме! Аз съм слънце, ти луната, целуни ме! Да се люби и да пей, вино да се лей.