Все едно някой е живял в мен, но сега в този дом, всички вещи са самотни и излишни. Все едно днес съм в изоставен град, с улици покрити в прах и не мога да те видя, как вървиш по тях. Плаша се щом е тихо, плаша се да не свикна, че е нормално и без теб да живея вече. Плаша се щом не плача, плаша се, че забравям, как съм държала любовта без да осъзнавам... Върни ми! Върни ми! Живота с теб върни ми! Върни ми! Върни ми! Върни ми любов със твойто име! Все едно устните ми нямат вкус и очите нямат цвят и сърцето е от дясно на чуждо място. Все едно времето пропуска мен, всичко е преди и след. Имах ли или те нямах днес е все едно. Плаша се щом е тихо, плаша се да не свикна, че е нормално и без теб да живея вече. Плаша се щом не плача, плаша се, че забравям, как съм държала любовта без да осъзнавам... Върни ми!Върни ми! Живота с теб върни ми! Върни ми!Върни ми! Върни ми любов със твойто име! Върни ми! Върни ми! Върни ми любов със твойто име!...