Пак се връщаш, но защо си тук? Очакваш да ти кажа, че станал си ти вече друг? Пак се връщаш, молиш да простя. Не искай, за нас е късно, всичко опустя. За теб съм вече, така далече и пропаст ни дели... Не вярвам, че обичаш, недей да се заричаш. Не вярвам на очите, лъжливи са сълзите... Не, не вярвам че ревнуваш, а просто се преструваш. Не остана, знай, нищо не остана... Пак ти казвам тръгвай си ти и не оставяй следи, не ме търси, а забрави. В мен угасна тихо любовта, не искам, не ме търси, не вярвам на сълзи... За теб съм вече така далече и пропаст ни дели... Не вярвам, че обичаш, недей да се заричаш. Не вярвам на очите, лъжливи са сълзите... Не, не вярвам, че ревнуваш, а просто се преструваш не остана, знай, нищо не остана...