(Едно пропуснато повикване от вътрешното Аз)
Събудих се в болката, бях напълно сам
Теб те няма никъде, пълен си с катран
Оглеждам се сред повече студ и празнина
Търся те навсякъде, моля те ела
Отворих ти врата
Чакам вътре, ще стоя
Душата стегната
Отпускам всеки час
В очите чете се тежест от това
Колко пъти падаш духом, с теб съм тук сега
Намери ме, бавно дишай, никой няма да ти каже
В очите чете се тежест, затова
След всеки удар нов за теб сложи усмивката
Да те видят, без да чувстват, имай силата
Ти си тук неслучайно, помниш ли кога
Обичта към теб те пусна на свобода?
Отворих ти врата
Чакам вътре, ще стоя
Душата стегната
Отпускам всеки час
В очите чете се тежест от това
Колко пъти падаш духом, с теб съм тук сега
Намери ме, бавно дишай, никой няма да ти каже
В очите чете се тежест, затова
Пътят в тебе е ясен, карта трябва ти
Всяка клетка в тебе дърпа те напред
Не потъваш, издържаш в дълбоката река
Светиш ярко в небето, в теб е силата
В очите чете се тежест от това
Колко пъти падаш духом, с теб съм тук сега
Намери ме, бавно дишай, никой няма да ти каже
В очите чете се тежест, затова