Луната горе е оранжева и чужда, блестят звездите с цвят студен, какво ме кара всяка нощ да се събуждам, това че ти не си до мен. Ти ме топлеше с горещите си длани, ти шептеше нежно, както никой друг. Бавно тръгна си, замина любовта ни сянката й скита тук. Самотни нощи не чакам още и само в мислите към теб пътувам пак. Самотни нощи не чакам още, едно сърце ранено знае само как. Как да те върна, кажи ми как, как да те върна при мене. Твоите нощи студени и дълги хей, хей. Луната горе от високо вижда всичко и ме докосва с топъл зов навярно страда тя, че нощем съм самичка. Че съм самотна без любов. Ти сега за мен си само само спомен. Търся своя остров и се връщам там. Плача в тъмното въздишка стон отронен ти ще ме потърсиш знам. Прегърни ме момиче само тебе обичам. Вечно влюбен но глупав прости ми хей, хей.